Почти половината бракове в България завършват с развод
Все по-често чуваме изказванието, че бракът към този момент не е на мода и че взаимното общуване го измества. Какво обаче демонстрират числата – вярно или погрешно е това изказване? Кога бракът е пожеланият вариант и по кое време завършва с бракоразвод?
Връщаме се 20 години обратно. Браковете сключени през към този момент далечната 2003 година, са били близо 31 хиляди. Десет години по-късно, те са към този момент с съвсем 10 хиляди по-малко. Именно от 2013 година обаче, броят им отново потегля нагоре. Така, година преди пандемията, двойките сключили брак са съвсем толкоз, колкото тези 20 години по-рано. Но интервалът, който промени всичко и всички, остави отпечатъка си и върху тази наклонност. Оттогава браковете отново започнаха да понижават, съобщи Нова тв.
Висок % на разводите в Кюстендил - на каква възраст се вземат решение разлюбените двойки
През предходната година, сключените съюзи са под 22 хиляди, което е с 4 хиляди по-малко за интервал от една година. Ако приказваме за мода, то изводът би бил, че тя от време на време се завръща, след което отшумява. В момента се женим тъкмо толкоз, колкото сме го правили между 2011 година и 2013 година
Кой и къде се дами? Най-голяма част от встъпилите в брак през предходната година, са били на възраст между 25 и 29 години. Най-малко, са били младоженците под 18 и над 60 години. Оженилите се непълнолетни мъже са 19 година, най-много в Пловдивско. Омъжилите се малолетни дами обаче, са в пъти повече – над 300 души. 1/5 от тях, живеят в област Сливен, а тези бракове са станали вероятни едвам след позволение на съответния областен съд.
Близо 1 000 господа над 60-годишна възраст са сключили брак, а техните връстнички подхванали тази стъпка, са малко над 500. Бракът с записана най-голяма възрастова разлика, е подписан сред малолетно момиче и мъж във възрастовата група 50-59 години.
3/4 от браковете са подписани от хора живеещи в градовете, логично най-вече са тези в най-големите обитаеми места. Има обаче и области, в който популацията живеещо в селата, е сключилото повече на брой бракове от градското население. Такъв е казусът в Кърджали, Разград, Силистра и Търговище.
Що се отнася до бракове неприключили наред, може да се каже, че бележим лек спад. През 2023 година, до бракоразвод са стигнали 9 хиляди двойки – с 400 по-малко в сравнение с година по-рано, само че както видяхме и браковете са били по-малко. Показателна обаче, е 2013 – година равна по брой бракове на предходната, само че с съвсем 2 хиляди развода повече. Абсолютен рекордьор за последните над 20 години, е 2017 година – с регистрирани над 16 хиляди развода, макар че въпросната година напълно не е рекордьор и по подписани бракове.
Най-голяма част от развелите се, са на възраст сред 40 и 49 години, като броят на мъжете и дамите е идентичен. Най-много са разводите в областите, където се намират най-големите ни градове, а до минимум разводи пък, се е стигнало в област Смолян – единствено 70. Основно съюзите са прекратявани „ по взаимно единодушие “.
Какво се случва и в останалите страни от в Европейския съюз? Най-много бракове предходната година са сключили в Унгария – 6,6 на 1 000 души население, както ги мери Европейската статистика. Това е и единствената страна, в която браковете освен не бележат спад по време на пандемията, а даже в противен случай – усилват се.
Второто място е за Латвия, със относително подобен резултат. В края на класацията се подреждат Португалия и Словения, а данни за Кипър и Австрия липсват. Латвийците задържат втората си позиция и при разводите, като ги изпреварват единствено съседите им от Литва с близо 3 развода на 1 000 души.
Най-малко брачен раздели има в Словения и Малта. Освен за Кипър и за Австрия, в тази ранглиста пък липсват данни за още три страни и това повода, тя да се състои едвам от 22 позиции. България обаче, попада. И по двата индикатора, страната ни се намира в средата – със стойност доста близка до междинната за Европа.
От Евростат пресмятат, че на всеки 1 000 българи, през предходната година са се сключили четири брака, а един и половина се е разпаднал.
Връщаме се 20 години обратно. Браковете сключени през към този момент далечната 2003 година, са били близо 31 хиляди. Десет години по-късно, те са към този момент с съвсем 10 хиляди по-малко. Именно от 2013 година обаче, броят им отново потегля нагоре. Така, година преди пандемията, двойките сключили брак са съвсем толкоз, колкото тези 20 години по-рано. Но интервалът, който промени всичко и всички, остави отпечатъка си и върху тази наклонност. Оттогава браковете отново започнаха да понижават, съобщи Нова тв.
Висок % на разводите в Кюстендил - на каква възраст се вземат решение разлюбените двойки
През предходната година, сключените съюзи са под 22 хиляди, което е с 4 хиляди по-малко за интервал от една година. Ако приказваме за мода, то изводът би бил, че тя от време на време се завръща, след което отшумява. В момента се женим тъкмо толкоз, колкото сме го правили между 2011 година и 2013 година
Кой и къде се дами? Най-голяма част от встъпилите в брак през предходната година, са били на възраст между 25 и 29 години. Най-малко, са били младоженците под 18 и над 60 години. Оженилите се непълнолетни мъже са 19 година, най-много в Пловдивско. Омъжилите се малолетни дами обаче, са в пъти повече – над 300 души. 1/5 от тях, живеят в област Сливен, а тези бракове са станали вероятни едвам след позволение на съответния областен съд.
Близо 1 000 господа над 60-годишна възраст са сключили брак, а техните връстнички подхванали тази стъпка, са малко над 500. Бракът с записана най-голяма възрастова разлика, е подписан сред малолетно момиче и мъж във възрастовата група 50-59 години.
3/4 от браковете са подписани от хора живеещи в градовете, логично най-вече са тези в най-големите обитаеми места. Има обаче и области, в който популацията живеещо в селата, е сключилото повече на брой бракове от градското население. Такъв е казусът в Кърджали, Разград, Силистра и Търговище.
Що се отнася до бракове неприключили наред, може да се каже, че бележим лек спад. През 2023 година, до бракоразвод са стигнали 9 хиляди двойки – с 400 по-малко в сравнение с година по-рано, само че както видяхме и браковете са били по-малко. Показателна обаче, е 2013 – година равна по брой бракове на предходната, само че с съвсем 2 хиляди развода повече. Абсолютен рекордьор за последните над 20 години, е 2017 година – с регистрирани над 16 хиляди развода, макар че въпросната година напълно не е рекордьор и по подписани бракове.
Най-голяма част от развелите се, са на възраст сред 40 и 49 години, като броят на мъжете и дамите е идентичен. Най-много са разводите в областите, където се намират най-големите ни градове, а до минимум разводи пък, се е стигнало в област Смолян – единствено 70. Основно съюзите са прекратявани „ по взаимно единодушие “.
Какво се случва и в останалите страни от в Европейския съюз? Най-много бракове предходната година са сключили в Унгария – 6,6 на 1 000 души население, както ги мери Европейската статистика. Това е и единствената страна, в която браковете освен не бележат спад по време на пандемията, а даже в противен случай – усилват се.
Второто място е за Латвия, със относително подобен резултат. В края на класацията се подреждат Португалия и Словения, а данни за Кипър и Австрия липсват. Латвийците задържат втората си позиция и при разводите, като ги изпреварват единствено съседите им от Литва с близо 3 развода на 1 000 души.
Най-малко брачен раздели има в Словения и Малта. Освен за Кипър и за Австрия, в тази ранглиста пък липсват данни за още три страни и това повода, тя да се състои едвам от 22 позиции. България обаче, попада. И по двата индикатора, страната ни се намира в средата – със стойност доста близка до междинната за Европа.
От Евростат пресмятат, че на всеки 1 000 българи, през предходната година са се сключили четири брака, а един и половина се е разпаднал.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




